Фройд: Повечето хора в действителност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а хората се страхуват от нея
Зигмунд Фройд е авторитетен австрийски психолог, оставил ярка диря с учредяване на школата на психотерапията и разкриване на метода на психоанализата.
Голямата концепция на Зигмунд Фройд, че несъзнаваното е същинската психическа реалност и се явява ключ към човешкото държание, се популяризира стремглаво в Европа и Съединени американски щати в края на ХІХ век и началото на ХХ век и оказва голямо въздействие върху грижите за психологичното здраве.
Как минава животът на Зигмунд Фройд? Какви са неговите открития? И какво е смисъла на концепциите му в наши дни?
Зигмунд Фройд е роден през 1856 година в град Фрайберг, Австрийска империя, в многодетно еврейско семейство. Баща му е малък търговец на вълна, който дружно с жена си отглежда седем деца.
През 1860 година семейство Фройд се реалокира във Виена. Там Зигмунд е записан да учи в частно еврейско учебно заведение. След това той продължава образованието си в гимназия и става отличник на класа. Усвоява иврит, латински, гръцки, британски, италиански, френски и испански език. След временен интерес към правото, през 1873 година Зигмунд Фройд е признат за студент по медицина във Виенския университет, където става последовател на биологичния дарвинизъм, трансформирал се по-късно в модел за личните му научни проучвания. През 1881 година пази докторат.
Като студент, Фройд демонстрира засилен интерес към философията и литературата. Сред философите, които оставят мощен отпечатък върху неговото бъдещо творчество, са Емпедокъл, Платон, Шопенхауер и Ницше, а измежду писателите и поетите – Софокъл, Шекспир, Гьоте и Достоевски.
Отново в този интервал Зигмунд Фройд се среща с Жан-Мартин Шарко – прочут невролог от Париж, пионер в проучване сферата на хипнозата и хистерията, и е мощно въодушевен от неговите научни писания и здравна процедура.
След довеждане докрай на университета през 1886 година. Фройд работи като хирург, невролог и психиатър в няколко клиники във Виена. Разкрива своя частна процедура взаимно с доктор Йозеф Бройер, който е прочут с това, че за първи път употребява с триумф интензивна психотерапия за лечение на психическо заболяване – “Случаят Анна О. ”.
Фройд и Бройер създават дружно способ, основаващ се на т. нар. “несъзнавано ”, което съгласно тях може да освободи потиснати мемоари, усеща и прекарвания и да ги насочи към “съзнаваното ”. Този способ е разказан в взаимния им труд “Изследвания върху хистерията ” (1895).
След това Зигмунд Фройд се посвещава на невропатологията и психотерапията и организира голям брой клинични проучвания и психотерапевтични сеанси. По-късно прекратява тази процедура и се насочва към приложението на психоаналитичния метод в историята, литературата и антропологията.
В интервала 1902-1938 година Зигмунд Фройд е професор по невропатология във Виенския университет. Там той кани в Сряда всяка седмица дребна група лекари, с които дискутира своите хрумвания. Така се поставят основите на фамозното “Виенско психоаналитично общество ”, основано с задачата да разпространява грижите за психическото здраве.
Творчеството на Фройд е отдадено на психоанализата, психосексуалното развиване, половото държание на индивида, въздействието на несъзнаваното като част от душeвността върху историята, антропологията, религията и изкуството.
Сред по-известните писания на Фройд са: “Защитни неврози ” (1894), “Тълкуване на сънищата ” (1900), “Психология на всекидневието ” (1901), “Три есета по доктрина на сексуалността ” (1905), “Тотем и Табу ” (1913), “Въведение в нарцисизма ” (1914), “Несъзнаваното ” (1915), “Аз и То ” (1923), “Бъдещето на илюзията ” (1927), “Цивилизацията и разочарованието от нея ” (1930), “Мойсей и монотеистичната вяра ” (1932). По-голяма част от книгите на Фройд са оповестени и на български език.
Зигмунд Фройд е награден с премията “Гьоте ” за принос към логиката на психиката и немската литературна просвета, както и е почетен задграничен член на Британското кралско сдружение по медицина. Зигмунд Фройд се дами за Марта Бернайс през 1886 година Имат шест деца. Една от дъщерите му – Анна, става негов безрезервен асистент, а по-късно и прочут психолог, следвайки стъпките на татко си.
Когато Адолф Хитлер идва на власт в Германия през 1933 година, книгите на Фройд, издадени на немски език, са изгорени, а опасността да бъде задържан от нацистите след присъединението на Австрия към Германия надвисва със страшна мощ над него и фамилията му. С помощта на свои сътрудници Фройд съумява да емигрира в Лондон, Англия, дружно със брачната половинка си.
Зигмунд Фройд дълго време страда от рак на челюстта и претърпява десетки мъчителни интервенции. Почива в Лондон през 1939 година след асистирано самоубийство. На погребението му участват огромен брой негови почитатели.
Фройд и несъзнаваното
Една от основните хрумвания на Зигмунд Фройд, с необикновен принос към логиката на психиката, е концепцията за т. нар. “несъзнавано ”.
Идеята за несъзнаваното съществува и преди Фройд. Философи, невролози и психиатри преди него се опитвали да изследват несъзнаваното, само че споделяли, че това ще разкрие неразбираеми и даже ужасяващи обстоятелства, които човешкото схващане няма да може да одобри, по тази причина и стигали единствено до равнището на някакви догатки за него. Силно пристрастен от тематиката за несъзнаваното, Зигмунд Фройд взема решение да изясни този феномен оттатък опциите и рамките на тогавашната логика на психиката. Неговата теза е, че несъзнаваното е част от човешката психика и че има теоретичен способ, който прави допустимо неговото проучване, написа novavizia.com.
В тази връзка Фройд отбелязва:
“Поетите и философите преди мен са разкрили несъзнаваното. Онова, което аз открих, е научния способ за проучването му. ”
Ето по какъв начин разсъждава Фройд:
Има мисли, мемоари, усеща и прекарвания, които са прекомерно мощни, тежки и безусловно смазват душeвността ни, тъй като нашето схващане не може да ги преработи.
Съзнанието ни изтласква сходни мисли, мемоари, усеща и прекарвания дружно с инстинктивните подтици (недостъпни за съзнанието).
Несъзнаваното безмълвно насочва мозъка и държанието. То ни “движи ”, само че ние не разбираме това.
Разликата сред несъзнаваното и нашите съзнателни мисли генерира психическо напрежение (вътрешен конфликт).
Психическото напрежение може да бъде освободено, когато потиснатите мисли, мемоари, усеща и прекарвания в зоната на несъзнаваното биват освободени. Това става благодарение на психоанализа.
Фройд, психическата сила и биологичните подтици
Ролята на психическата енергия и биологичните подтици е друга основна концепция на Зигмунд Фройд.
За да изясни психическата сила, Фройд се базира на тезата на Ернст Брюке за т.нар. “динамична мисъл ”. Брюке – един от основателите на ”новата физиология в ХІХ век ” смята, че човешкият организъм е енергийна система и количеството сила в него е непрекъснато – то не може да бъде унищожено, а единствено придвижено и трансформирано.
Зигмунд Фройд ползва този метод на пояснение към психическите процеси и твърди, че с помощта на така наречен “психическа сила ” нашето схващане пренасочва мисли, усеща, мемоари и прекарвания към несъзнаваното. Несъзнаваното ги скрива, потиска, защото са неприятни, непоносими и са породени от контузии в детството, от принуждение, закани, неизпълнени стремежи и така нататък Фройд назовава този развой “изтласкване ”.
Фройд разказва също по този начин и така наречен “биологичните подтици ”, които съгласно него са също част от несъзнаваното. Функцията на биологичните подтици е да насочва държанието ни в посока на угаждане на първоначални потребности като вода, храна, заслон, топлота, секс и компания.
Но Фройд твърди също, че несъзнаваното също по този начин съдържа и противоположния повод – инстинкт на гибелта, който участва в нас от раждането ни. Този повод е саморазрушителен и ни тласка напред, макар, че по този метод ни доближава към гибелта.
Фройд и човешката душeвност
Тезата на Зигмунд Фройд за човешката психика е също толкоз истинска, както и упоменатите нагоре хрумвания.
Първоначално Фройд смята, че човешката душeвност се състои от три елементи:
Съзнавано;
Предсъзнавано;
Несъзнавано.
По-късно Фройд развива тази теза и стига до заключението, че човешката душeвност има по-комплексна структура. Той споделя: “Психиката е като айсберг, тя демонстрира единствено една седма от размера над водата. ”
Фройд придава нов смисъл на детайлите на човешката душeвност и ги кръщава:
То;
Аз;
Свръх Аз.
Подобно на същински айсберг, има скрити елементи от структурата на човешката душeвност. “То ” са примитивните импулси, за които Фройд смята, че се подчиняват на Принципа на насладата. Според този принцип, ние търсим неотложно угаждане на нашите примитивни импулси, нещо като “Искам всичко в този момент ”. “То ” е несъзнаваната част от душeвността ни.
Част от забележимата част на “айсберга ” на душeвността, съгласно Фройд, е “Аз ”, т.е. “съзнаваното ” – настоящите мисли, усеща и стремежи. Ако следим единствено своето съзнавано, ще разберем прекомерно малко за себе си и постъпките си. “Аз ” се управлява от Принципа на действителността. Аз-ът се стреми да получи доста неща, само че се преценява и със средата, в която живее. Аз-ът включва част от несъзнаваното, само че и по този начин също и съзнаваното и предсъзнаваното. Получава се нещо като договаряния на Аз-а с То-то, в хода на които Аз-ът намира някакви рационални решения да получи мечтаното, без да провокира вреди.
“Свръх Аз ” е тази част от нашата душeвност, която съгласно Фройд реализира надзор над Аз-а. Свръх Аз-ът сплотява възприетите от родителите ни и обществото морални полезности. Свръх Аз-ът е нашият съдник, съвест, източник на възприятието за виновност и позор.
Заключението на Фройд е, че несъзнаваното е “мястото ” на демонстрация на конфликтни сили. От една страна работят биологичните подтици, от друга – изтласканите мемоари и усеща, от трета страна – несъгласията сред действителност и вътрешни възгледи. Получава се конфликт, който води до положение на неодобрение, тревога, меланхолия, невроза.
Фройд твърди, че сходни душевен положения могат да бъдат преодолявани посредством психотерапия.
Фройд и психотерапията
Психотерапията на Зигмунд Фройд, отъждествявана с наименованието “психоанализа ”, е една от неговите най-големите заслуги към логиката на психиката и нейното приложение в психиатрията.
Основавайки се на това, че несъзнаваното е част от човешката душeвност, Фройд смята, че вътрешните спорове могат да бъдат разпознати по признаците, непокътнати в съзнанието. Фройд създава неповторим способ за лекуване на душевен болести, а точно работа с споровете, които се таят в несъзнаваното.
В своята процедура на психотерапевт Фройд се стреми се да подкрепи пациентите да освободят потиснатите мемоари, употребявайки няколко метода:
Като интерпретира изказаните от пациентите предпочитания; персонални критерии за оценка на реалността; знаци, на които обръщат внимание или които употребяват. Фройд в началото организира сеанси с пациентите няколко пъти седмично, само че самата лечението продължава с години.
Като интерпретира сънищата на пациентите. Според Фройд всеки сън отразява някакво предпочитание или потиснато полово възприятие. Несъзнаваното изпраща кодирани послания до съзнанието, по тази причина сънищата са странни, неразбираеми, “изкривени ”, само че той смята, че тълкуването на сънищата е царският път към познанието за несъзнаваните действия на душeвността.
Като интерпретира несъзнателно позволени неточности ( “грешка на езика ”) на пациентите. Според Фройд тези неволни неточности разкриват потиснати мисли, усеща, стремежи.
Като подтиква пациентите към свободни асоциации, които след това разтълкува.
Цитати от Фройд
Зигмунд Фройд е прочут с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
“Не се избираме инцидентно един различен. Срещаме единствено този, който към този момент съществува в нашето подсъзнание. ”
“За злощастие, потиснатите страсти не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно не престават да въздействат на индивида. ”
“Когато даваме, ние в действителност желаеме. А това, което желаеме, постоянно и само е единствено обич. ”
“Повечето хора в реалност не желаят независимост, тъй като тя допуска отговорност, а хората се опасяват от нея. ”
“Ти не преставаш да търсиш сили и убеденост на открито, а би трябвало да търсиш в себе си. Защото те постоянно са били там. ”
“В момента, когато човек стартира да се съмнява в своя живот и стойност, той става болен. ”
“Живеем в доста необичайно време и с учудване означаваме, че напредъкът върви ръка за ръка с варварството. ”
“Всеки естествен човек на процедура е естествен единствено частично. ”
“Ние идваме на света сами и сами го напущаме. ”
“Сънищата са царският път в безсъзнанието. ”
“Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията. ”
“Сексът стартира тогава, когато дамата хване мъжа за ръката. ”
“Единственият човек, с който би трябвало да се сравнявате – това сте вие в предишното. И единственият, от който би трябвало да сте по-добри – това сте вие в този момент. ”
“Преди да диагностицирате у себе си меланхолия и ниска самокритика, първо се уверете, че не сте заобиколени от идиоти. ”
“Човек в никакъв случай не се отхвърля от нищо, просто заменя едно наслаждение с други. ”
“Първият симптом на нелепостта е цялостното неявяване на позор. ”
“Масите в никакъв случай не са познавали жаждата за истина. Те желаят илюзии, без които не могат да живеят. ”
“В един прелестен ден, същите тези хора стартират да мислят за същите тези неща по напълно различен метод. Защо по-рано не са мислили по този начин, си остава тъмна загадка. ”
“Въпреки моите 30-годишни проучвания на женската душа, не бях кадърен да отговоря на въпроса, на който никой още не е дал отговор: “Какво желае една жена? ”
В обобщение
Зигмунд Фройд е авторитетен австрийски психолог, оставил ярка диря с учредяване на школата на психотерапията и разкриване на метода на психоанализата.
За разлика от представителите на бихевиоризма в логиката на психиката, концепциите на Фройд са ориентирани към психопатологията и лекуването на душeвността и държанието, а не към проучването им. Той не употребява опитите като проучвателен способ, а разчита на клинични проучвания и на метода на психоанализ, с цел да накара “несъзнаваното ” да се осмисли от съзнанието.
През 50-те години на ХХ век известността на Зигмунд Фройд понижава, основно под въздействие на феминисткото придвижване, само че концепциите му се трансформират в типичен в логиката на психиката и способстват за развиването на медицината, социологията, антропологията, литературата и изкуството.
Последвайте канала на
Голямата концепция на Зигмунд Фройд, че несъзнаваното е същинската психическа реалност и се явява ключ към човешкото държание, се популяризира стремглаво в Европа и Съединени американски щати в края на ХІХ век и началото на ХХ век и оказва голямо въздействие върху грижите за психологичното здраве.
Как минава животът на Зигмунд Фройд? Какви са неговите открития? И какво е смисъла на концепциите му в наши дни?
Зигмунд Фройд е роден през 1856 година в град Фрайберг, Австрийска империя, в многодетно еврейско семейство. Баща му е малък търговец на вълна, който дружно с жена си отглежда седем деца.
През 1860 година семейство Фройд се реалокира във Виена. Там Зигмунд е записан да учи в частно еврейско учебно заведение. След това той продължава образованието си в гимназия и става отличник на класа. Усвоява иврит, латински, гръцки, британски, италиански, френски и испански език. След временен интерес към правото, през 1873 година Зигмунд Фройд е признат за студент по медицина във Виенския университет, където става последовател на биологичния дарвинизъм, трансформирал се по-късно в модел за личните му научни проучвания. През 1881 година пази докторат.
Като студент, Фройд демонстрира засилен интерес към философията и литературата. Сред философите, които оставят мощен отпечатък върху неговото бъдещо творчество, са Емпедокъл, Платон, Шопенхауер и Ницше, а измежду писателите и поетите – Софокъл, Шекспир, Гьоте и Достоевски.
Отново в този интервал Зигмунд Фройд се среща с Жан-Мартин Шарко – прочут невролог от Париж, пионер в проучване сферата на хипнозата и хистерията, и е мощно въодушевен от неговите научни писания и здравна процедура.
След довеждане докрай на университета през 1886 година. Фройд работи като хирург, невролог и психиатър в няколко клиники във Виена. Разкрива своя частна процедура взаимно с доктор Йозеф Бройер, който е прочут с това, че за първи път употребява с триумф интензивна психотерапия за лечение на психическо заболяване – “Случаят Анна О. ”.
Фройд и Бройер създават дружно способ, основаващ се на т. нар. “несъзнавано ”, което съгласно тях може да освободи потиснати мемоари, усеща и прекарвания и да ги насочи към “съзнаваното ”. Този способ е разказан в взаимния им труд “Изследвания върху хистерията ” (1895).
След това Зигмунд Фройд се посвещава на невропатологията и психотерапията и организира голям брой клинични проучвания и психотерапевтични сеанси. По-късно прекратява тази процедура и се насочва към приложението на психоаналитичния метод в историята, литературата и антропологията.
В интервала 1902-1938 година Зигмунд Фройд е професор по невропатология във Виенския университет. Там той кани в Сряда всяка седмица дребна група лекари, с които дискутира своите хрумвания. Така се поставят основите на фамозното “Виенско психоаналитично общество ”, основано с задачата да разпространява грижите за психическото здраве.
Творчеството на Фройд е отдадено на психоанализата, психосексуалното развиване, половото държание на индивида, въздействието на несъзнаваното като част от душeвността върху историята, антропологията, религията и изкуството.
Сред по-известните писания на Фройд са: “Защитни неврози ” (1894), “Тълкуване на сънищата ” (1900), “Психология на всекидневието ” (1901), “Три есета по доктрина на сексуалността ” (1905), “Тотем и Табу ” (1913), “Въведение в нарцисизма ” (1914), “Несъзнаваното ” (1915), “Аз и То ” (1923), “Бъдещето на илюзията ” (1927), “Цивилизацията и разочарованието от нея ” (1930), “Мойсей и монотеистичната вяра ” (1932). По-голяма част от книгите на Фройд са оповестени и на български език.
Зигмунд Фройд е награден с премията “Гьоте ” за принос към логиката на психиката и немската литературна просвета, както и е почетен задграничен член на Британското кралско сдружение по медицина. Зигмунд Фройд се дами за Марта Бернайс през 1886 година Имат шест деца. Една от дъщерите му – Анна, става негов безрезервен асистент, а по-късно и прочут психолог, следвайки стъпките на татко си.
Когато Адолф Хитлер идва на власт в Германия през 1933 година, книгите на Фройд, издадени на немски език, са изгорени, а опасността да бъде задържан от нацистите след присъединението на Австрия към Германия надвисва със страшна мощ над него и фамилията му. С помощта на свои сътрудници Фройд съумява да емигрира в Лондон, Англия, дружно със брачната половинка си.
Зигмунд Фройд дълго време страда от рак на челюстта и претърпява десетки мъчителни интервенции. Почива в Лондон през 1939 година след асистирано самоубийство. На погребението му участват огромен брой негови почитатели.
Фройд и несъзнаваното
Една от основните хрумвания на Зигмунд Фройд, с необикновен принос към логиката на психиката, е концепцията за т. нар. “несъзнавано ”.
Идеята за несъзнаваното съществува и преди Фройд. Философи, невролози и психиатри преди него се опитвали да изследват несъзнаваното, само че споделяли, че това ще разкрие неразбираеми и даже ужасяващи обстоятелства, които човешкото схващане няма да може да одобри, по тази причина и стигали единствено до равнището на някакви догатки за него. Силно пристрастен от тематиката за несъзнаваното, Зигмунд Фройд взема решение да изясни този феномен оттатък опциите и рамките на тогавашната логика на психиката. Неговата теза е, че несъзнаваното е част от човешката психика и че има теоретичен способ, който прави допустимо неговото проучване, написа novavizia.com.
В тази връзка Фройд отбелязва:
“Поетите и философите преди мен са разкрили несъзнаваното. Онова, което аз открих, е научния способ за проучването му. ”
Ето по какъв начин разсъждава Фройд:
Има мисли, мемоари, усеща и прекарвания, които са прекомерно мощни, тежки и безусловно смазват душeвността ни, тъй като нашето схващане не може да ги преработи.
Съзнанието ни изтласква сходни мисли, мемоари, усеща и прекарвания дружно с инстинктивните подтици (недостъпни за съзнанието).
Несъзнаваното безмълвно насочва мозъка и държанието. То ни “движи ”, само че ние не разбираме това.
Разликата сред несъзнаваното и нашите съзнателни мисли генерира психическо напрежение (вътрешен конфликт).
Психическото напрежение може да бъде освободено, когато потиснатите мисли, мемоари, усеща и прекарвания в зоната на несъзнаваното биват освободени. Това става благодарение на психоанализа.
Фройд, психическата сила и биологичните подтици
Ролята на психическата енергия и биологичните подтици е друга основна концепция на Зигмунд Фройд.
За да изясни психическата сила, Фройд се базира на тезата на Ернст Брюке за т.нар. “динамична мисъл ”. Брюке – един от основателите на ”новата физиология в ХІХ век ” смята, че човешкият организъм е енергийна система и количеството сила в него е непрекъснато – то не може да бъде унищожено, а единствено придвижено и трансформирано.
Зигмунд Фройд ползва този метод на пояснение към психическите процеси и твърди, че с помощта на така наречен “психическа сила ” нашето схващане пренасочва мисли, усеща, мемоари и прекарвания към несъзнаваното. Несъзнаваното ги скрива, потиска, защото са неприятни, непоносими и са породени от контузии в детството, от принуждение, закани, неизпълнени стремежи и така нататък Фройд назовава този развой “изтласкване ”.
Фройд разказва също по този начин и така наречен “биологичните подтици ”, които съгласно него са също част от несъзнаваното. Функцията на биологичните подтици е да насочва държанието ни в посока на угаждане на първоначални потребности като вода, храна, заслон, топлота, секс и компания.
Но Фройд твърди също, че несъзнаваното също по този начин съдържа и противоположния повод – инстинкт на гибелта, който участва в нас от раждането ни. Този повод е саморазрушителен и ни тласка напред, макар, че по този метод ни доближава към гибелта.
Фройд и човешката душeвност
Тезата на Зигмунд Фройд за човешката психика е също толкоз истинска, както и упоменатите нагоре хрумвания.
Първоначално Фройд смята, че човешката душeвност се състои от три елементи:
Съзнавано;
Предсъзнавано;
Несъзнавано.
По-късно Фройд развива тази теза и стига до заключението, че човешката душeвност има по-комплексна структура. Той споделя: “Психиката е като айсберг, тя демонстрира единствено една седма от размера над водата. ”
Фройд придава нов смисъл на детайлите на човешката душeвност и ги кръщава:
То;
Аз;
Свръх Аз.
Подобно на същински айсберг, има скрити елементи от структурата на човешката душeвност. “То ” са примитивните импулси, за които Фройд смята, че се подчиняват на Принципа на насладата. Според този принцип, ние търсим неотложно угаждане на нашите примитивни импулси, нещо като “Искам всичко в този момент ”. “То ” е несъзнаваната част от душeвността ни.
Част от забележимата част на “айсберга ” на душeвността, съгласно Фройд, е “Аз ”, т.е. “съзнаваното ” – настоящите мисли, усеща и стремежи. Ако следим единствено своето съзнавано, ще разберем прекомерно малко за себе си и постъпките си. “Аз ” се управлява от Принципа на действителността. Аз-ът се стреми да получи доста неща, само че се преценява и със средата, в която живее. Аз-ът включва част от несъзнаваното, само че и по този начин също и съзнаваното и предсъзнаваното. Получава се нещо като договаряния на Аз-а с То-то, в хода на които Аз-ът намира някакви рационални решения да получи мечтаното, без да провокира вреди.
“Свръх Аз ” е тази част от нашата душeвност, която съгласно Фройд реализира надзор над Аз-а. Свръх Аз-ът сплотява възприетите от родителите ни и обществото морални полезности. Свръх Аз-ът е нашият съдник, съвест, източник на възприятието за виновност и позор.
Заключението на Фройд е, че несъзнаваното е “мястото ” на демонстрация на конфликтни сили. От една страна работят биологичните подтици, от друга – изтласканите мемоари и усеща, от трета страна – несъгласията сред действителност и вътрешни възгледи. Получава се конфликт, който води до положение на неодобрение, тревога, меланхолия, невроза.
Фройд твърди, че сходни душевен положения могат да бъдат преодолявани посредством психотерапия.
Фройд и психотерапията
Психотерапията на Зигмунд Фройд, отъждествявана с наименованието “психоанализа ”, е една от неговите най-големите заслуги към логиката на психиката и нейното приложение в психиатрията.
Основавайки се на това, че несъзнаваното е част от човешката душeвност, Фройд смята, че вътрешните спорове могат да бъдат разпознати по признаците, непокътнати в съзнанието. Фройд създава неповторим способ за лекуване на душевен болести, а точно работа с споровете, които се таят в несъзнаваното.
В своята процедура на психотерапевт Фройд се стреми се да подкрепи пациентите да освободят потиснатите мемоари, употребявайки няколко метода:
Като интерпретира изказаните от пациентите предпочитания; персонални критерии за оценка на реалността; знаци, на които обръщат внимание или които употребяват. Фройд в началото организира сеанси с пациентите няколко пъти седмично, само че самата лечението продължава с години.
Като интерпретира сънищата на пациентите. Според Фройд всеки сън отразява някакво предпочитание или потиснато полово възприятие. Несъзнаваното изпраща кодирани послания до съзнанието, по тази причина сънищата са странни, неразбираеми, “изкривени ”, само че той смята, че тълкуването на сънищата е царският път към познанието за несъзнаваните действия на душeвността.
Като интерпретира несъзнателно позволени неточности ( “грешка на езика ”) на пациентите. Според Фройд тези неволни неточности разкриват потиснати мисли, усеща, стремежи.
Като подтиква пациентите към свободни асоциации, които след това разтълкува.
Цитати от Фройд
Зигмунд Фройд е прочут с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
“Не се избираме инцидентно един различен. Срещаме единствено този, който към този момент съществува в нашето подсъзнание. ”
“За злощастие, потиснатите страсти не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно не престават да въздействат на индивида. ”
“Когато даваме, ние в действителност желаеме. А това, което желаеме, постоянно и само е единствено обич. ”
“Повечето хора в реалност не желаят независимост, тъй като тя допуска отговорност, а хората се опасяват от нея. ”
“Ти не преставаш да търсиш сили и убеденост на открито, а би трябвало да търсиш в себе си. Защото те постоянно са били там. ”
“В момента, когато човек стартира да се съмнява в своя живот и стойност, той става болен. ”
“Живеем в доста необичайно време и с учудване означаваме, че напредъкът върви ръка за ръка с варварството. ”
“Всеки естествен човек на процедура е естествен единствено частично. ”
“Ние идваме на света сами и сами го напущаме. ”
“Сънищата са царският път в безсъзнанието. ”
“Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията. ”
“Сексът стартира тогава, когато дамата хване мъжа за ръката. ”
“Единственият човек, с който би трябвало да се сравнявате – това сте вие в предишното. И единственият, от който би трябвало да сте по-добри – това сте вие в този момент. ”
“Преди да диагностицирате у себе си меланхолия и ниска самокритика, първо се уверете, че не сте заобиколени от идиоти. ”
“Човек в никакъв случай не се отхвърля от нищо, просто заменя едно наслаждение с други. ”
“Първият симптом на нелепостта е цялостното неявяване на позор. ”
“Масите в никакъв случай не са познавали жаждата за истина. Те желаят илюзии, без които не могат да живеят. ”
“В един прелестен ден, същите тези хора стартират да мислят за същите тези неща по напълно различен метод. Защо по-рано не са мислили по този начин, си остава тъмна загадка. ”
“Въпреки моите 30-годишни проучвания на женската душа, не бях кадърен да отговоря на въпроса, на който никой още не е дал отговор: “Какво желае една жена? ”
В обобщение
Зигмунд Фройд е авторитетен австрийски психолог, оставил ярка диря с учредяване на школата на психотерапията и разкриване на метода на психоанализата.
За разлика от представителите на бихевиоризма в логиката на психиката, концепциите на Фройд са ориентирани към психопатологията и лекуването на душeвността и държанието, а не към проучването им. Той не употребява опитите като проучвателен способ, а разчита на клинични проучвания и на метода на психоанализ, с цел да накара “несъзнаваното ” да се осмисли от съзнанието.
През 50-те години на ХХ век известността на Зигмунд Фройд понижава, основно под въздействие на феминисткото придвижване, само че концепциите му се трансформират в типичен в логиката на психиката и способстват за развиването на медицината, социологията, антропологията, литературата и изкуството.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ